Със сигурност е OTP, при така зададените обстоятелства няма по-удобен вариант. Първо хората имат ограничени "изчислителни" възможности и второ, това вече е стъпило на стабилна теоретична основа, Шанън още през 40-те е вадил теориите за diffusion/confusion, ентропия на информацията, дали не беше и той доказал "неразбиваемостта" на one time pad криптографията.
Виждал съм и теории за вариации на темата, намесени пермутационни схеми, исторически поледнато такива неща са се ползвали няколко века по-рано (не под формата на радиопредавания разбира се), обаче силно ме съмнява - това има определени предимства (чисто математически спорни на моменти) и предимно недостатъци, най-вече от гледна точка на човешкия фактор и възможностите за грешки.
Което е смешно, ако тръгнеш да говориш за OTP на криптографи, обикновено настъпва леко объркване, става малко като със слона в стъкларския магазин, просто защото в последния половин век целия фокус е съвсем другаде. Малко е парадоксално, но днешната криптография, за разлика от OTP чисто теоретично е "разбиваема" - обикновено на цената на огромни изчислителни ресурси. Аз съм реализирал оптимизирани имплементации на AES върху видеокарти, веднъж ми беше хрумнала идеята да сметна колко видеокарти ще са необходими за да изчерпам целия AES256 keyspace в рамките на година, излезе някаква гротесктна стойност, после си играх да смятам масата на видеокартите, излезе някакво прилично голямо число и някой ми обясни че клъстер от машини с толкова видеокарти е физически невъзможен за изграждане, защото масата му би била такава, че ще претърпи гравитационен колапс и то не до степен до която ще се запали термоядрена реакция, ооо не, масата е достатъчно голяма че това да преодолее всякакви взаимодействия между елементарните частици и моят хубав клъстер ще се превърне в черна дупка, от която никаква полезна информация няма да се изкара. А за енергията, с която трябва да се захранят дори не е ставало въпрос.
Но пък сметките при AES са прекалено досадни за да се правят на ръка, не че не може, но е ужасно досаден и склонен към грешки процес. Докато OTP сметките са лесни да ги прави човек. И ако условията за ентропията на ключовия материал са изпълнени, това наистина математически е неразбиваема криптография, няма сила на този свят която да го направи, защото в ciphertext-а няма дори един бит информация, която да ти leak-ва нещо за ключа или plaintext-а. Просто критерия за "правилен отговор" го няма. Още по-забавното е че същата схема може да се приложи и за заблуда на противника, примерно добре приготвена кодова книга нарочно изтървана, може да доведе до логична, но нарочно грешна декриптирана стойност и така едно и също предадено съобщение може да значи едно за агентите ти и друго за враговете, на които си подхвърлил добре приготвена кодова книжка.
Защо са в групи по 5 - предполагам че има връзка с кодирането (не криптирането) на информацията. Не съм чел много теории по въпроса, но според мен го правят за да pack-ват информацията по-добре. Примерно дават втора кодова книжка с 100000 думички, всяка която си има индекс на която я търсиш след декриптиране. Така всяка 5-цифрена комбинация всъщност е дума, не са 5 символа. Въпросната втора кодова книжка не е критична и ако попадне в ръцете на врага, няма да стане нищо фатално. Идеята е че ентропията на всички човешки езици е доста ниска (при някои езици като френския това е издигнато до висини хаха). Така много по-добре се утилизират нещата. Помисли си колко думи може да изпишеш с 5 букви, със сигурност не са 100000. Всъщност с по-малко от 5 букви де, щото азбуката ни не е от 10 букви

А повечето човешки езици имат между 10 и 100 хиляди думи доколкото знам, може да има изключение под/над това (английския, китайския и португалския типично са представяни като такива), но като цяло 100000 различни думи са напълно достатъчни за да опишат каквато и да било нормална комуникация освен някаква силно специфично техническа такава. Та аз си представям втората кодова книжка като тълковен речник например с тази разлика че пред всяка думичка си има номерче, речниците не будят чак толкова подозрение, а и по тия години съвсем не са будили.