Иво Беров: Как да прикрием, че сме тъпи, ако сме журналистка

Гледай / слушай - как не трябва да правим
Аватар
UGLY_BOY
1000+
1000+
Мнения: 2930
Регистриран на: 09 Авг 2010, 13:27
Местоположение: Сливен
CONTACT:

Иво Беров: Как да прикрием, че сме тъпи, ако сме журналистка

Мнениеот UGLY_BOY » 14 Ное 2014, 23:53

Иво Беров:

Как да прикрием, че сме тъпи, ако сме журналистка, репортерка, телевизионна водеща, или нещо подобно.

/осем полезни съвета/

Уводни съвети :

Ако сте журналистка, репортерка, телевизионна водеща, или нещо подобно в България, то Вие несъмнено сте тъпа. От жизненоважно значение за Вас е да си останете такава. Трябва да си дадете сметка, че сте назначена за журналистка, репортерка, телевизионна водеща или нещо такова, именно и тъкмо защото сте тъпа. Ако проявите макар и бегли признаци на поумняване можете да загубите работата си. За да не допуснете подобно злощастно стечение на обстоятелствата не са нужни кой знае какви усилия. Ако сте водеща на обществено-политическо предаване, например, би било достатъчно да не се опитвате да вниквате в същността на нещата и явленията за които говорите в предаването си, да не търсите причинно-следствени връзки и да не разсъждавате.

Може да си позволите известни опити за мисъл и разсъждения само ако сте водеща на зрелище / шоу/. В този отделен случаи може да си позволите донякъде да се осведомявате, ограмотявате, да се образовате и да четете, но, но само в рамките на допустимото, което значи нищо по-сложно от Паоло Коелю и нищо по- задълбочено от предпоследните страници на вестниците и то не на всички.

Не бива също в предаването си да проверявате източници, да правите сравнения и съпоставки, да боравите с каквито и да било данни, или пък да се стремите да разкривате каквито и да било истини.

Запомнете. Целта ви не е да преодолеете придобитата или вродената си тъпота, целта ви е да я прикриете.

Знайте също, че при опитите си да не изглеждате тъпа вие ще изглеждате не само тъпа, но и нагла. Това в никакъв случай не бива да ви смущава, тъй като вашето предаване, както и всички телевизионни предавания в България са предназначени за тъпаци, а онези зрители, читатели и слушатели, които имат ум и разум нямат пари, нямат и влияние и затова няма никакъв смисъл да се съобразявате с тях. Въпросът е как да не изглеждате тъпи за тъпаците.

Именно с тази цел Ви предлагаме настоящите полезни съвети с които да прикривате тъпотата си, ако сте журналистка, репортерка, телевизионна водеща или нещо такова :

- 1. Прекъсвайте събеседника си. Колкото е по-образован и умен вашият събеседник толкова по-често го прекъсвайте. Така в очите на зрителите той ще изглежда много по-малко умен, отколкото е, а вие много по-умна, отколкото сте, макар и въобще да не сте.

- 2. Прекъсвайте събеседника си преди всичко когато стигне до най-важната и съществена част от изложението си. И тъй като не сте в състояние да прецените коя е важната и съществена част от изложението му, прекъсвайте го винаги когато можете, а когато не можете, обявете прекъсване заради реклами.

- 3. Гледайте умно. За разлика от умното говорене, което няма как да научите, умното гледане лесно ще ви се отдаде след съответните упражнения пред огледалото.

- 4. Ако имате дълги мигли – пърхайте ги. Пърхането на мигли ще изглежда за вашите зрители, слушатели, читатели и почитатели като отношение към събеседника и наличие мислене, дори когато няма нито отношение, нито наличие, нито мислене, а понякога дори и събеседник. / Ако имате къси мигли пак можете да ги пърхате, макар въздействието им да бъде до голяма степен занижено /

- 5. Въртете сe на стола си, въздишайте раздразнено и правете разни движения изразяващи загриженост и безпокойство. С тяхна помощ ще внушите на зрителите, че имате да кажете нещо много, но се въздържате да прекъсвате госта си. Това въздържане не бива да ви попречи в края на краищата наистина да го прекъснете. Още по-добре ще бъде, ако отвреме навреме прибавяте към обезпокоителните си движения възклициния като „ Да ама...”, „ Ама нали...”, „ Добре де обаче...”, „ Ама това как ще…” .

- 6. Задавайте отрицателни въпроси. Отрицателни въпроси са въпросите, които започват с частичката „не” и „няма”. Чрез отрицателните въпроси ще покажете гражданско чувство, загриженост към обществените явления и съпричастност към съдбата на зрителите и слушателите.

За предпочитане е да задавате отрицателните си въпроси по злободневни явления, но ако, поради тъпотата си не можете да схванете кое е злободневното, трябва да си приготвите готови отрицателни въпроси. Готовите отрицателни въпроси могат да бъдат подредени в следните основни видове :

- Общи отрицателни въпроси. Общите отрицателни въпроси могат да се задават винаги, на всички, навсякъде и по всяко време, а също и ни в клин ни в ръкав. Примери : „ А това няма ли да навреди на националните интереси ?, „ А това няма ли да затрудни бюджета ? „ – последният пример е особено сполучлив за прикриване на тъпотата Ви, тъй като въпросът предполага познания по изпълнението на бюджета, каквито вие разбира се нямате.

- Отрицателни въпроси на които отговорът е ясен и предварително известен. Примери :

А вие по съвест ли действате, или по нареждане отгоре ? А вие бихте ли се отказали партийните си пристрастия заради общото благо ? А вие не сте ли корумпиран ? А вие не сте ли час от задкулисието ?

/ Забележка : Не бива да прекалявате с привидно увлекателни въпроси като „ А имате ли доказателства, че не сте камила ? „ и „ Вярно ли е това, което се говори за сестра ви ?”, защото тези въпроси вече са разобличени като тъпи. Вместо тях може примерно да попитате : „ А вярно ли е, че имате офшорни фирми на островите Тохау-Ронго-Ронго и Рапа Нуи ? „ /

На пръв поглед тези въпроси могат да изглеждат тъпи, защото са тъпи и може да изглеждат обидни за събеседника ви, защото са обидни за събеседника ви. Това обаче не бива да ви притеснява. Събеседникът ви няма да се обиди, а напротив, ще бъде благодарен на тъпите ви въпроси, защото те ще му дадат възможност да заяви, че действа по съвест, а не по нареждане отгоре, че би се отказал от партийните си пристрастия заради общото благо, че не е корумпиран, че няма нищо общо със задкулисието и че няма офшорни фирми на остров Тохао-Ронго-Ронго, макар това въобще да не е остров.

- 6. Освен отрицателните въпроси, трябва да си приготвите и готов набор от общи въпроси, които също да се задават винаги, навсякъде, на всички и по всяко време. Ето примери за подобни въпроси :

А това добре ли ще е за България ?. А това с какво ще помогне да бедните, нещастните, безработните и пенсионерите ? Ама нали пак ние, данъкоплатците ще плащаме. А как се живее с такава малка пенсия ? А как се живее с такава малка заплата ? Да, ама знаете ли, че София не е България ? А чичо от село ще ви разбере за какво става дума ?

- 7. За да придадете злободневност на предаването си прочетете мнения и изказвания на разни хора, като се постарайте тези мнения и изказвания да бъдат глупави и безсмислени. Ако не можете да се прецените кои точно изказвания са глупави и безсмислени, знайте, че това са изказванията, които ви харесват и които ви се струват умни и смислени. След това ги задайте на събеседника си във вид на въпрос. Примерно : Има ли нещо вярно в твърденията на господин Едикой си, че сте рептил, илюминат, соросоид и майцепродавец /Едикой си не е име на определен човек, а обобщаващ израз /

- 8. За да изглеждате така, сякаш търсите някаква скрита истина в отговорите на събеседника си, макар въобще да не знаете какво търсите, ако въобще търсите каквото и да било, задавайте често следните кратки, но основополагащи въпроси: „ Кой „ или , кои /особено злободневен въпрос/, а също „къде” и „кога”, като само в краен случай задавайте въпроса „защо” – тъй като този въпрос предполага задълбочаване на разговора – нещо, което трябва внимателно, но решително да избягвате.

Ако събеседникът ви например каже : „ според някои икономисти бюджетният дефицит трябва да бъде сведен до...” веднага го прекъснете с въпроса „кои икономисти ?”, а пък ако каже „както е казал поетът” веднага питайте кой поет.

Всичко изброено дотук, освен пърхането с мигли, се отнася и до мъже, ако те са журналист, репортер, водещ на телевизионно предаване или нещо подобно. В този случай пърхането с мигли може да бъде заместено с повдигане на вежди или въртене на химикалка между пръстите.

Забележка : Има вероятност по някаква случайност да сте назначена за журналстка, репортерка, телевизионна водеща или нещо подобно, въпреки че сте умна, образована, съвестна и почтена. В такъв случай съветът ни към Вас е да се правите на тъпа, необразована, безсъвестна и продажна, докато не станете наистина такава.

Заключение :

Със следването на тези правила, напътствие и съвети има голяма вероятност не само да постигнете забележителни успехи в журналистическото поприще и да получите наградата Черноризец Храбър, например, но и да станете депутатка, евродепутатка, председателка на партия и дори министър-председател на България, ако положите необходимите за целта, наглост, безхаберие, безочие, непукизъм, безотговорност, продажност и подлост. И ако разбира се, следвайки нашите съвети, сте съумели да прикриете вродената си или придобита тъпота.


Източник: http://www.ivremena.com/%D1%81%D1%82%D0 ... 0%BD%D0%BE
awesome
Нов
Нов
Мнения: 10
Регистриран на: 30 Ное 2017, 16:23

Re: Иво Беров: Как да прикрием, че сме тъпи, ако сме журналистка

Мнениеот awesome » 16 Яну 2018, 11:46

Интересна тема!

Назад към

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 2 и 0 госта