ще пускат телевизия РОБОБРАТ

Телевизиите в България - за телевизионните канали, кабелните мрежи, сателитните оператори, телевизионните кули, телевизионните звезди, сериали и шоу програми
адрес
Нов
Нов
Мнения: 57
Регистриран на: 24 Апр 2011, 13:47
CONTACT:

ще пускат телевизия РОБОБРАТ

Мнениеот адрес » 06 Яну 2014, 18:22

Коя наша тв ви прилича най-много на описаната по маниери ->

http://cheteneto.subtle-bg.com/viewtopic.php?f=1&t=19&start=20
Робобрата, който подскачаше по петите му с увиснал от металните челюсти червен пластмасов език, бълвайки непрекъснат поток от добри съвети, пропаганда и различни съобщения, всичко това придружено от възбуждаща маршова музика, научно композирана, тъй че да насърчи и най-жалкия страхливец. Бернхард го мразеше, но не смееше да му направи нищо, защото той докладваше директно на Желязната челюст.

— Отлети ли тежкият ти ден, биричката „Барни“ си вземи и с наслада си пийни! — пееше весело Робобрата, примъквайки се все по-близко, като изпълваше телевизионния екран на челото си с възбуждащи картини, изобразяващи чаши пенлива, леденостудена бира. Под акомпанимента на огромен хор, възхваляващ бирата „Барни“, над екрана се появи отвор за пускане на монети. Песента почти заглъхна, заглушена от звука на ледени течности, стичащи се в жадни гърла. На Бернхард лигите му потекоха, но не се спря.

Робобрата смени тактиката и се примъкна нежно още по-близо до него, уговаряйки го с глас на млада и красива жена. Бернхард започна да се поти; вече се съмняваше, че някога отново ще види жена.

— Ти си млад и снажен мъж — нареждаше Робобрата с глас, криещ обещания за всевъзможни смъртни грехове, — защо не си дадеш малка почивка — отбий се в ресторанта на Моли, където яденето е евтино, пък и момичетата си ги бива? Само на три преки от космодрума на Борнщейн, и всичко само теб очакваааа… — Чу се възпроизведен звук от ритмично скърцащи креватни пружини.

Очите на Бернхард се изпълниха със сълзи и той започна да се рови из джобовете си за пари. Сетне си припомни, че добре смазаните пружини на Моли се намираха на другия край на Млечния път. Възбуденото му пръхтене премина в ругатни и той злобно срита Робобрата.

— Изчезвай! — кресна той и избърса сълзите от очите си.

— Ти си млад и снажен мъж — повтори любовно Робобрата, но се спря отведнъж, след като осъзна, че Бернхард не гори от ентусиазъм. Чу се стържещ звук от превключването на друга ролка и нощта се разтърси от могъщ глас, който подканяше Бернхард с бащинска топлота, едва прикриваща разпален патриотически бяс. Мощен войнишки хор гърмеше на заден план.

— На нас се е паднало да защитим този свят — ревеше бащинският глас. — Ние сме го превърнали в това което е — един справедлив, мирен свят, свят, построен върху щастие и благочестива религиозност (тук маршът плавно премина във вдъхновяващия псалм „Бог е с нас“), свят, където човек може да живее щастливо, доволен от съдбата си, със съзнанието, че Императорът (маршът се възобнови и почти заглуши гласа) бди над всички — справедлив и добър — сега и завинаги!

Гласът замлъкна и във внезапно настъпилата тишина бясно скърцащите релета на Робобрата прозвучаха като пистолетни изстрели. Сетне гласът отново се разнесе, пресипнал от възбуда: — Но ако някога почувствуваш волята си разколебана — знай, че Империята се нуждае от теб! Само някой декадент, някой миролюбив страхливец би отказал да умре за Императора, а знаеш ли какво става с дезертьорите и пацифистите? — Гласът премина във вой, детайлно описвайки неизброимите, смразяващи кръвта наказания, които очакваха декадентите и миролюбивите страхливци. В това време хорът ентусиазирано пееше „Не бесилката този негодник“. При тая бясна атака Бернхард настръхна и ускори крачка. Робобрата неотлъчно го следваше, обсипвайки го с цинизми, заплахи и обещания за неописуемо мъчителна смърт. Кулминацията настъпи с експлозия от ругатни, които се изляха над откритото място и почти заглушиха войнишкия хор, вече подкрепен от астрономическо количество тръби, барабани, органи и автоматични пушки. Звуковата канонада приключи с проточен жалостив тон, от който косата на Бернхард се изправи, сетне звукът внезапно секна. След кратка пауза отново зазвуча могъщият глас, този път значително по-приятелски.

— И сега — съобщи той със звънтящ от радост глас — следва съобщение на фирмата, финансираща програмата!

Сиропено сладък мъжки глас се разнесе и под акомпанимента на рекламен шлагер, познат по-добре от националния химн, започна лирично да възпява хрускавия кекс „Краубули“. Периодично появяващите се развети знамена върху екрана на Робобрата изчезнаха и на тяхно място се появиха трима войници в елегантни униформи, които седяха в един окоп и се тъпчеха със златистожълт кекс. Залязващото слънце ласкаво огряваше лъснатите им парадни ботуши, а непосредствено до тях, изцъклил поглед, лежеше враг — очевидно мъртъв, защото над дясното му око се виждаше изящна малка дупка от куршум.

— Чувствуваш ли се уморен и скапан след деня, прекаран в тежък бой в името на империята? — питаше мазният глас състрадателно.

— Чувствуваш ли се угнетен, усещаш ли оръжието да тежи, не си ли мечтаеш за една закусчица, която да ти се услади?

— Цункай ме отзад — нежно отвърна Бернхард. Мъжът не го слушаше.

— Зная как се чувствуваш ти — продължи той с глас, пропит с фалшиво съчувствие — и съм ти приготвил тъкмо онова, от което се нуждаеш! Хрускавия кекс „Краубули“, кекса за мьже! Единствения кекс, който го съдържа, единствения кекс с бириум! Знаеш какво е това, приятел — това е ХРУСКАВИЯТ КЕКС „КРАУБУЛИ“ — КЕКС ЗА МЪЖА, КОЙТО НАИСТИНА Е МЪЖ! Гласът се извиси до възторжен вой, подсилен от втори ликуващ хор, който на осем гласа възхваляваше изумителните добродетели, въплъщавани от хрускавия кекс „Краубули“, най-добрия приятел на войника. Фанфари зазвучаха в нощта и здравата подплашиха всички все още останали из околността животни. Барабанеха барабани, свиреха флейти и кларнети, всичко се сливаше в един общ, непоносимо ревящ хор на радостта в чест на чудния дар на господин Краубули за човечеството. Бернхард също виеше, но по други причини.

— Спри! — крещеше той в шумотевицата. — Не чуваш ли? Спри ти казвам! СПРИ!

Ликуващият хор снижи песента си до почти поносимо ниво.

— Прощавай, но не чух какво каза — обади се Робобрата извинително, — толкова е шумно. Но предполагам, че ти се иска да получиш от хрускавите кексове „Краубули“, само пет кинта парчето! — Прищрака въпросително и откри процепа за монети. — Банкноти се поставят на езика ми — поясни той. — Само едно бръкване в джоба и чудесният пакет е в ръцете ти. — След като банкноти не се появиха, той разочаровано изщрака и продължи: — Какво става с теб, приятел, не ти ли се иска малко кекс?

— Казах ти да си затваряш устата — побеснял отвърна Бернхард. — Или искаш да привлечеш тук враговете от цялата планета?

— Може би те биха искали няколко от хрускавите кексчета „Краубули“ — разсеяно отвърна Робобрата и изпълни екрана си с танцуващи и пеещи кексове.

— Проклет идиот! — изкрещя Бернхард. — Да ме убиеш ли искаш? Млъквай!

— Ти си млад и снажен мъж еррркк — нежно отвърна Робобрата с глас на млада и красива жена; сетне се чу острият звук на скърцащи зъбчати колела и добре познатият глас на Робобрата продължи: — Какво каза? Да спра ли искаш?

— Върви по дяволите — отвърна Бернхард.

— Защо искаш да спра? — повтаряше Робобрата.

— Изпратен съм тук да изпълня задача, опасна за живота ми — изкрещя Бернхард, — а ти привличаш вниманието насам. Да ме убиеш ли се опитваш?

— Но това е законна реклама — запротестира Робобрата. — Освен това човекът, който е дал обявата, си е платил. Не мога да не я излъча.

— Можеш — процеди Бернхард, защото не го ли направиш, ще те пръсна на парченца. — Насочи пистолета си към Робобрата, който ужасено отстъпи назад.

— Ти възпрепятствуваш свободната инициатива — запротестира той, — като ми отказваш правото да те индоктринирам чрез законна реклама. Какво мислиш би представлявала днес Империята, ако не съществуваше свободната инициатива? А какво мислиш би представлявала свободната инициатива без рекламата? Ти се опитваш да подкопаеш основите на Империята!

Приближи се, побеснял от гняв.

— Предател! — крещеше той. — Жалък страхливец! Комунист!

— И на теб няма да ти се размине — изкрещя му в отговор Бернхард. — Да не мислиш, че ще те оставят жив, след като ме убият?

Робобрата млъкна насред изречението.

— Какво каза? — попита той внимателно. — Врагове ли?

Робобратите бяха прочути със своята страхливост.

— Смяташ, че мога да бъда убит? — попита той. — Защо не ми каза веднага, негоднико?

— Опитах се да ти го кажа — отвърна Бернхард, — но ти беше зает да крещиш за тоя проклет кекс.
:D :D :D
Пристигна тъкмо навреме, за да бъде посрещнат от оглушителен залп маршова музика, която го хвърли по гръб на пода за втори унизителен път в разстояние на десет секунди. Появи се Робобрата гордо развял императорски флаг, ревейки Марша на космическите моряци. Древните, хлъзгави каменни блокове се разтърсваха под гърма на барабани, тръби, пушки и мощен хор от свирепи подофицери. Робобрата дирижираше хора с див ентусиазъм, отмервайки такта с четирите си стоманени крака в прахта. Задушливи облаци прах се закълбиха във въздуха и послужиха за екран на прожекцията на чудесни рекламни филмчета, разказващи за уморени да воюват войници, които се освежават с пенлива, изпълнила халбите до ръба „Войнишка бира“ — божествено питие, чиито разнообразни достойнства се рекламираха от пресипналия глас на млада и красива жена.

Назад към

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 2 и 0 госта