

Отделно забелязвам, че откакто спряха единият мултиплекс, са вдигнали чувствително мощностите на останалите два.
Какво следва, чуйте коментарите на професор Нели Огнянова и Мария Стоянова от СЕМ. (20:07 мин.)
Безспорното медийно събитие на седмицата е признанието на Европейския съд, че България е нарушила три европейски директиви с начина, по който извърши цифровизация.
За да се разкаже тази новина обаче има много за разказване. Едва ли е особено утешително, че героите на сагата за цифрите и медиите са до болка познати.
През есента на 2008 година заместник председателката на медийната комисия и депутат от НДСВ Весела Драганова казва:
„Няма изискване за прозрачност и произход на капитала на мултиплексните оператори. Това може да доведе до участието на офшорни компании, които няма да има пречка да са свързани със съществуващите у нас телевизионни оператори“. Тя предложи цифровото разпространение да бъде държавно.
Според председателят на медийната комисия Иво Атанасов има опасност от срастването между телекомуникационните организации и операторите на мултиплекси, което е форма на монопол, в цитат звучи така:
„Предложените в проекта текстове не защитават в достатъчна степен обществения интерес по отношение на съдържанието на програмите, които ще се качват на мултиплексите“.
Независимо кой какво каза тогава, всички знаем какво се случи.
Някъде през пролетта на 2009…
Според текстовете в Закона за електронните съобщения на първия етап от цифровизацията двата търговски мултиплекса ще имат един собственик. Във втория етап на цифровизацията са предвидени три търговски мултиплекса също с един собственик. В конкурса на втората фаза не може да участва лице, спечелило конкурса от първата фаза на цифровизацията.
Изискванията към кандидатите или свързани лица в конкурса за мултиплекси са:
* да имат опит в осъществяване на обществени електронни съобщения; да имат над 5 мил. лв оборот за 2008;
* да не са радио или телевизия, да нямат мрежа.
През лятото на 2009 се намесва и Конституционния съд, обаче обнародването се забавило в Държавен вестник.
Тогава Александър Кашъмов обясни, „специфичното на решенията на Конституционния съд е, че важат занапред и нямат обратно действие. От тази гледна точка е проблематично обжалването на вече проведени процедури и не може да се разваля вече проведен конкурс. Институциите и съдът следва да се водят от решението на КС оттук нататък при обявяването на следващи подобни конкурси“.
В блогa си професор Нели Огнянова:
„Напълно възможно е някой да затваря цикъла „производство на съдържание – смесване – пренос“... Цялата мрежа от офшори, представителства и многоточия в решението на КЗК прави горната хипотеза напълно реалистична. А зависимостта на обществените медии от „НУРТС България“ е отделна тема, картината тепърва ще блесне в целия си блясък.“
Потребители разглеждащи този форум: 7 и 0 госта