Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Преглед на българската медийна ситуация - за собствеността на медиите, разпределението на честотите, лицензирането и регулирането
Аватар
Atlantique
100+
100+
Мнения: 364
Регистриран на: 28 Яну 2013, 22:27
Местоположение: София / Сандрово, Sofia / Sandrovo
CONTACT:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнениеот Atlantique » 22 Яну 2020, 00:31

Критична година за медиите
https://www.capital.bg/printversion.php?storyid=4017172

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио
От Весислава Антонова
17 януари 2020


- Предстои приключване на сделката за продажбата на една от двете най-гледани телевизии, bTV
- Властта се готви да промени медийния закон без загриженост за съдбата на обществените медии
- Ако гражданите загубят БНР, както това сe случва с БНТ, управляващите напълно ще са превзели и подчинили сектора

"Да преминеш рубикон", означава, че си на прага да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Българските медии са точно в такава ситуация. Изправени са пред ключови промени, които ще определят бъдещето им за дълго време напред.


Какво предстои

В сектора на частните медии предстои в средата на тази година да завърши сделката за придобиването на една от двете най-влиятелни търговски телевизии - bTV. Инвестиционния фонд PPF на чешкия милиардер Петр Келнер трябва да финализира придобиването на българския канал заедно с други четири медийни актива в региона (Румъния, Хърватия, Чехия и Словакия) от сегашния ѝ американски мажоритарен акционер СМЕ. Изходът от тази сделка е особено важен на фона на променената медийна собственост в основния й конкурент на тв пазара - "Нова тв".

През април 2019 г. братята Домусчиеви купиха "Нова тв" от скандинавския й собственик MTG за 185 млн. евро. След влизането им в медията започна процес на освобождаване и напускане на ключови журналисти и редактори и каналът пое изцяло проправителствен курс.

Затова и в сектора съществуват опасения да не би bTV да последва съдбата на "Нова". В момента тя все още е алтернатива на властта и казионната журналистика. Попадането й в ръцете на собственик, незапознат и нечувствителен към медийната среда в България, може сериозно да подкопае доверието и в нея. На етапа изглежда твърде вероятно Петр Келнер да продаде много бързо телевизията и изборът на купувач ще определи до голяма степен посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият бизнесмен ще може да избира между местен играч и международна компания, която има инвестиционен, а не политически интерес.

През тази година ще продължи обсъждането и ще се промени Законът за радиото и телевизията, което пряко ще засегне основните играчи в сектора, но най-много двете обществени медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов генерален директор на БНР. Очаква се прокуратурата да обяви резултатите от разследването на причините за финансовата криза в БНТ. Институцията влезе и в БНР след като през миналата година сигналът на програма "Хоризонт" в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.

БНТ трябва да продължи да предприема сериозни стъпки за предотвратяване на фалита на медията. Най-важното в този процес обаче, е тя да не загуби мисията си да предлага обществено полезно програмно съдържание и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и критична журналистика. Положителни сигнали в тази посока все още няма. Защо телевизията затъва и как ще устои на кризата предстои да разберем скоро от първия отчет, който генералният директор Емил Кошлуков е задължен да представи пред ССЕМ. Също и от проверката на прокуратурата.

"Независимостта на медиите ще е основният проблем и тази година. Предстои да видим какво ще се случи с bTV, но се надявам да дойдат инвеститори, които разбират, че всеки може да прави телевизия, но не всеки може да прави журналистика. Затова ще гледаме внимателно новините на bTV и "Нова тв" – те на зрителите ли говорят или техните репортери са с широко отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна собственост и медийна собственост не е новост на нашия пазар", коментира преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доц. Жана Попова. Тя е категорична, че очаква през тази година журналистите да са застрашени от "съдебни дела, финансови проверки и прокурорски думи". "И единственото възможно спасение е журналистите да работят като гилдия, а не като наемни служители", каза Попова.

Изпитът БНР

Годината започва с конкурс за нов директор на радиото. Съветът за електронни медии реши да проведе процедура за избор на генерален директор на БНР, след като предсрочно бе прекратен мандатът на Светослав Костов заради безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт" и съмнения за намеса в редакционната независимост на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше директор на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема временно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте претенденти да поемат за постоянно управлението на БНР.

Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по избор на директор е важна и защото от него ще зависи общественото радио да остане трибуна за различни гласове. "Този избор е още по-важен, защото е предсрочен – след тежка криза и след безпрецедентно прекратяване мандата на генералния директор заради грубо нарушаване на Закона за радиото и телевизията. Тази криза, заради която все още текат прокурорски проверки", коментира тя.

Изключително важно е през 2020 г. да се напомни и да се защити задължението на обществените медии да бъдат именно обществени, подчертава медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.

През изминалата година станахме свидетели на достатъчно недопустими заявки и действия БНТ и БНР да бъдат отдалечени от обществената си мисия. "Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде фатален удар срещу плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за генерален директор на БНР е знаков тест за 2020 г.", категорична е Даскалова. А крайният резултат от това състезание има потенциала както да обнадежди, така и силно да обезвери защитниците на свободното слово в България.

Изборът, който предстои, ще покаже дали опасността за БНР е неутрализирана, или просто ще бъде изпълнена поредната поръчка за овладяването и на общественото радио, но този път "по-интелигентно".

Внимание със закона

Не бива да забравяме, че заради кризата в общественото радио беше създадена специална парламентарна комисия и се ускори работата по промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). "Но пак е време да припомним на пишещите закони – медиите са фирми, но по-особени от другите. Техните собственици трябва да инвестират в журналистическите разследвания, в качествено направени новини, а защо не и в по-сложни форми", коментира Жана Попова.

До края на март правителството трябва да подготви план за развитието на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, който да гарантира независимостта им.

Отвъд конкретните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса искат от медиите да им дават стойностно съдържание с добри примери и успехи, които да вдъхновяват всички, за да си поставят цели, да се развиват, да искат да са дейни и да са двигател в обществото.

Влошаването на медийната среда и компромисите в съдържанието доведоха до понижаване на доверието в медиите. Как това влияе на рекламодателите, които искат да инвестират бюджетите си в качествено съдържание? Според управляващия директор на агенция Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които вече имат изграден рефлекс и за които се подбира много прецизно съдържанието, около което се позиционира спотова реклама. "Въпросът е къде и как аудиторията избира да гледа това съдържание. Огромният ежедневен информационен поток (в голямата си част със съмнителен произход и качество) променя нагласите и разклаща доверието към медиите", коментира Буюклиева.

По думите й все още бизнесът в България не се стреми да инвестира в качествено съдържание, "има светли примери, но наистина са по-скоро изключение", допълва Буюклиева.

Според изпълнителния директор на All Channels Communication Group Александър Дурчев за съжаление спадането на качеството на съдържанието в националните телевизии е повсеместно в момента. "Има една ирландска поговорка, че когато приливът дойде, вдига нивото за всички лодки. Ние за съжаление сме в обратната ситуация. В тази връзка очакванията и изискванията на рекламодателите се адаптират към средата. Или рекламодателите странят от конкретни предавания, чието съдържание генерира интерес, но е противоречиво, или търсят алтернативни канали за марките си", коментира Дурчев. Той очаква през 2020 г. тенденцията от последните години за лек ръст в рекламните инвестиции в медиите да продължи. В най-голяма степен ръстът ще се генерира от дигиталните медии и телевизията. "От гледна точка на инвестициите в съдържание може да очакваме положително развитие", допълни Александър Дурчев.


Кой е най-сериозният проблем пред българските медии?

Силвия Великова - журналист в БНР

До скоро на този въпрос автоматично бих отговорила, че най-сериозният проблем на българските медии е, че са все по-малко свободни. Напоследък си мисля, че най-сериозният ни проблем е, че мнозинството смята, че това не е вярно. Политици, институции, цели медийни групи оспорват мястото на България на дъното на европейската част на класацията на "Репортери без граници". Оспорват методологията, по силата на която сме поставени на 111-о място. В същото време обясняват същото това "111-о място" с "подривни действия "и с подвеждаща информация за състоянието на свобода на словото, която дават медии, медийни експерти и НПО. Само допреди няколко години осъзнаващите, че България има проблем със свободата на словото, бяха мнозинство. Днес ми се струва, че така мислят малцина, които мнозинството маргинализира с обяснението, че са от "другия олигархичен кръг".

Непризнаването, че медиите са все по-малко питащи, провокиращи, разсъждаващи и анализиращи, е според мен най-сериозният проблем пред българските медии.

За да има промяна, журналистите трябва да осъзнаят, че имат проблем. Да си поискат свободата – от политиците, от собствениците, от ръководителите или от себе си.


Николета Даскалова - медиен анализатор

Проблемите в средата са твърде много и твърде сериозни, а общественото доверие в журналистиката – недостатъчно силно. От съществено значение за подобряване на ситуацията е да се укрепи и да се разшири полето на качествената журналистика. Да очакваме това да се случи с некомпрометирана подкрепа от външни фактори е наивно. Изглежда, качествената журналистика трябва сама да спаси себе си. Тя има нужда едновременно от несломимия ентусиазъм на Дон Кихот и от необикновените умения на барон Мюнхаузен, който се хваща за косата и се самоизтегля от блатото – при това заедно с коня, който е яхнал. Нужна е изобретателност, за да се прави сериозна журналистика с малък ресурс и в условия на постоянни атаки и медийна финансова криза.. Част от "издърпването за косата" е да се проявява категорична и солидарна нетърпимост срещу все по-грубите посегателства и безпардонност срещу критичните гласове в медиите.
Аватар
Atlantique
100+
100+
Мнения: 364
Регистриран на: 28 Яну 2013, 22:27
Местоположение: София / Сандрово, Sofia / Sandrovo
CONTACT:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнениеот Atlantique » 22 Яну 2020, 22:57

СЕМ избра Андон Балтаков за генерален директор на БНР
публикувано на 22.01.2020 в 05:16 | обновено на 22.01.2020 в 13:36
https://www.bnr.bg/post/101217953/sem-izbira-generalen-direktor-na-bnr

Изображение
Андон Балтаков на изслушването в СЕМ.
Снимка: БТА

https://stream.bnr.bg/storage/Horizont/Actualni_2020/01/2201SEMmaria.mp3
AUDIO: 04:50 min.
Репортаж на Мария Костова за предаването „12+3“

Съветът за електронни медии (СЕМ) избра днес Андон Балтаков за нов генерален директор на БНР. Това стана с 4 гласа "за" и един "въздържал се" при второто гласуване за деня на медийния регулатор. На първия вот никой от шестимата кандидати не успя да събере необходимия брой три гласа.

При първото гласуване имаше двама кандидати с по два гласа. Балтаков получи гласовете на Бетина Жотева и Галина Георгиева, а председателят на СЕМ София Владимирова и Розита Еленова предпочетоха временно изпълняващият длъжността генерален директор на БНР Антон Митов. Ивелина Димитрова пък заложи на Митко Димитров. При второто гласуване тя гласува за Балтаков с аргумента, че ако не се избере генерален директор на БНР, ще се удължи агонията на Радиото.

"Трябва да се вземат много важни решения през следващите месеци и това единствено може да го направи титуляр, затова ще направя компромис".

Обществените медии и тяхната роля не бива да бъдат поставени под съмнение, каза и София Владимирова, която при второто гласуване също даде гласа си за Андон Балтаков:

"БНР през изминалата година показа, че там няма страх и то е готово да отстоява и да воюва за своята независимост всеки ден."

Въздържа се Розита Еленова, която каза, че продължава да подкрепя Антон Митов.

В надпреварата участваха шестима кандидати: Жени Гаджалова, Антон Митов, Андон Балтаков, Митко Димитров, Даниела Манолова и Александър Велев.

Аргументирайки се за първото гласуване, членовете на СЕМ казаха, че концепцията на Андон Балтаков ги е спечелила с това, че е модерна, блестяща. Беше подчертан и неговият огромен опит във водещи световни медии, както и визионерското му мислене.

За Антон Митов те посочиха, че познава в дълбочина актуалната ситуация в радиото и преценяват неговото убеждение, че гарантирането на редакционната независимост е най-важната стъпка за укрепване на доверието на аудиторията.

В понеделник и вторник кандидатите представиха концепциите си пред членовете на медийния регулатор.

До избора на нов генерален директор на общественото радио се стигна, след като през октомври миналата година СЕМ прекрати предсрочно мандата на Светослав Костов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
https://stream.bnr.bg/storage/Horizont/ ... Mmaria.mp3
Аватар
Atlantique
100+
100+
Мнения: 364
Регистриран на: 28 Яну 2013, 22:27
Местоположение: София / Сандрово, Sofia / Sandrovo
CONTACT:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнениеот Atlantique » 26 Яну 2020, 19:59

На новоизбраният директор на БНР му е направило впечатление, дори от САЩ, фрапиращото съвпадение на жанрове и формати в програмите на БНР в един и същ час. Тези и други наблюдения за аудиториятаq и начини за предлагане на програмни продукти - в интервюто с Андон Балтаков:
________________________________________

AUDIO: 34:07 min.
Интервю на Николета Атанасова с Андон Балтаков
https://stream.bnr.bg/storage/HristoBotev/Mrejata/01252020_Baltakov.mp3

https://bnr.bg/hristobotev/post/101219612

Андон Балтаков: Ще вляза в Българското национално радио с изключително отворен ум и никакъв багаж
публикувано на 25.01.20 в 14:35

Изображение
Снимка: БГНЕС

В днешното издание на „Мрежата“ с новоизбрания генерален директор на БНР Андон Балтаков говорим за бъдещето на общественото радио и защо реши да участва в конкурса за избор.

„Аз бих помолил колегите, които са скептични по отношение на моето решение (да участва в конкурса за генерален директор) да имат по-високо самочувствие, защото България е част от обединена Европа и Българското национално радио е медия, която се е установила в тези 85г. като стожер на свободното слово, информацията, развлечението и културата. В решението ми се вплетоха две ценности, които аз нося. Когато човек е достигнал до известна степен на развитие, аз винаги съм вярвал, че човек трябва да даде нещо обратно. Истинското ми начало като журналист е тръгнало от тук. Дойдох да победя, но не вярвах, че ще спечеля“, каза Андон Балтаков.

В разговора коментирахме и нови възможности за финансиране на БНР.

Предложения за финансиране

„Българският рекламен радиопазар е много малък. Издръжката на БНР е някъде между 45 и 47 млн. лева. Целият рекламен радиопазар в България е около 22-23 млн. лева. Т.е. БНР не може да се издържа от реклама. Ако БНР използва целия си потенциал (за рекламно време, нормирано в Закона за радио и телевизия) на сегашните тарифи, БНР би погълнало целия рекламен пазар. Това е невъзможно. Затова предложих БНР да се откаже от рекламните приходи, но да получава конкретен процент или промил или от БВП, или от приходите от ДДС на физическите лица и корпоративния данък при фирмите, за да не може да бъде манипулирано от политическа или икономическа конюнктура.“

За развиването нови платформи за разпространение на съдържание

Една от възможностите според г-н Балтаков е генерирането на съдържание за „отложено слушане“ – подкаст. Като основни жанрове в него приоритет ще имат разследващата журналистика и публицистиката.

За евентуален натиск

„Аз не вярвам някой да си позволи да ми се обади. Ако се случи, моята работа ще е да кажа, че радиото звучи така, че да изпълнява обществената си функция“, каза г-н Балтаков.
Аватар
Atlantique
100+
100+
Мнения: 364
Регистриран на: 28 Яну 2013, 22:27
Местоположение: София / Сандрово, Sofia / Sandrovo
CONTACT:

Re: Директори и ръководство на БНТ и БНР 2019-2022

Мнениеот Atlantique » 20 Фев 2020, 23:38

https://www.capital.bg/printversion.php?storyid=4028963

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време
Генералният директор на БНР пред "Капитал"
От Весислава Антонова
14 февруари 2020


Визитка

Андон Балтаков има магистърска степен по бизнес администрация от университета "Йейл" и висше икономическо образование от УНСС в София. Започва новинарската си кариера като водещ в софийското радио "Витоша" през 1994 г., а през 1995 г. се присъединява към информационния екип на БНР - първо като преводач в Прослушвателната служба, а после като водещ на сутрешните новини до 2000 г., когато се премества в САЩ. След "Йейл" работи в управленските структури на големи медии там - седем години е в Associated Press, където е бил зам.-директор на департамента по стратегическо планиране и директор по дигитална продуктова стратегия, три години в CNN, където е старши директор бизнес операции, изгражда и управлява бизнеса за синдикирани видеопродукти. Две години е вицепрезидент на новинарския бизнес на ProQuest - най-големият агрегатор на информационни източници за академични и професионални организации, а после и главен оперативен директор на най-голямата информационна агенция за социални новини в света Storyful. На 22 януари Съветът за електронни медии избра Балтаков за генерален директор на БНР.


Казахте, че първото нещо, което ще направите в БНР, е да проучите документите за финансовото му състояние - какво видяхте в тях?

- Като бюджетна организация БНР няма право да има дефицит, но в момента той е огромен. Казвам огромен, тъй като става въпрос за повече от 10% от приходите, които медиата генерира. Дефицитът към момента е 5.5 млн. лв. Това са разходи, които не са били управлявани далновидно през последните няколко години. Държа да кажа, че разходният бюджет, който одобрихме преди дни, е рамка, която аз наследявам и имах прекалено малко време, за да направя корекции в отделните пера. Ако говорим в детайли - общите разходи на радиото са 54.9 млн. лв., от които 50.9 млн. текущи. Собствените приходи са 2.1 млн. лв., а субсидията - 47 млн. лв.

Ако се върнем на дефицита, трупането на негативи е започнало след подписването на договора с "Музикаутор". Разликата между сумата, която радиото е плащало на организацията до 2017 г., и периода след нея е 2.3 млн. лв. Въпреки увеличението на тези разходи не са били предприети никакви мерки. Нито се е увеличила държавната издръжка на радиото със значителен процент, нито собствените приходи на радиото по някакъв начин, за да поемат това вдигане на таксата за "Музикаутор". При смяната на двамата директори - г-н Александър Велев и г-н Светослав Костов, започва главоломно нарастване на дефицита и се взема вътрешно решение да не се плаща таксата за разпространение на НУРТС и през август миналата година радиото спира да я плаща. Става дума за огромни суми и едва сега, в началото на тази година, разпоредих да се възобнови плащането на това задължение към НУРТС. Натрупаните просрочия поставят радиото в неизгодна позиция, имаме и краткосрочни към други доставчици на услуги за БНР.

Виждам също как са се формирали приходите от ефирна реклама, дигиталната почти не съществува в радиото като стабилен приходен канал, така че тази година има много работа да се свърши. Поел съм ангажимент към служителите на радиото и към синдикатите да не посягаме на фонд работна заплата и на работните места. Ще се опитаме да оптимизираме текущите разходи и да увеличим приходите, за да успеем да покрием дефицита, който се е образувал през последните години.

Какви са пътищата да се увеличат приходите на радиото? Не е ли свързано това със създаването на качествено и конкурентно програмно съдържание?

- Законът за радиото и телевизията в този си вид позволява излъчване на ефирна реклама до шест минути на час, но БНР няма никаква забрана върху дигиталната реклама. Имаме доста възможности по отношение на спонсорствата. Имаме издателска и музикална дейност. В момента законът се преразглежда от няколко работни групи, възможно е рекламата като приходен канал да бъде елиминирана за обществените медии. Затова е нужно създаването на устойчив модел за финансиране на обществените медии - като процент от БВП или от приходи към НАП - определен процент от събрания корпоративен данък. Но този трансфер трябва да бъде ограничен от минимални и максимални граници.

В момента разглеждам рекламната ни стратегия и смятам, че може да подобрим нашето пазарно поведение, за да можем да генерираме по-голяма стойност от единица рекламно време в ефира, който все още е водещият механизъм за генериране на стабилни приходи. Колкото е възможно по-бързо трябва да започнем изработка на дигитални рекламни продукти. Да помислим по какъв начин можем да ангажираме рекламодателите с различни позиции в нашите сайтове и да могат те да срещнат своята потенциална аудитория или потребители.

Прегледах частично изследвания, които ми бяха представени от други медии, и виждам, че основната ни програма "Хоризонт" се слуша от застаряваща аудитория, концентрирана в малките градове и селата, като преобладаващата част от хората са със средно и по-ниско образование. Предстои да поръчаме изследвания, за да можем да си отговорим дали интересите на аудиторията, която в момента ни слуша, намират място в съдържанието, което произвеждаме. Аудиторията, в която ние се целим - активна, млада, образована и професионална, намира ли своите интереси в съдържанието, което правим. Смятам, че го няма заредения контакт между съдържанието, което произвеждаме, и аудиторията, която ни слуша. Трябва да прецизираме програмната си политика.

Една от идеите за промени в медийния закон е отпадане на рекламата в обществените медии като възможност за приходи. Кой е положителният и кой отрицателният аспект от такова решение?

- За 2019 година приходите, свързани с рекламна дейност на БНР, са 1,1 млн. лв. Както виждате на базата на тези близо над 50 млн. разходи, които имаме, това е една незначителна част. БНР никога не е било основен играч на рекламния пазар. Да, радиото е ключов играч, когато става дума за привличането на голям брой аудитория. Преди "Хоризонт" е единствено радио "Веселина". Ако радиото реши да бъде активен играч на пазара, приходите биха се увеличили, но това ще наруши пазарния баланс на радиосектора.

Дори да увеличим със 100% приходите, които генерираме от реклама, това ще бъдат около 2 млн. лв., а това са 10% от рекламния радиопазар на България, който е около 21 млн. лв. Това ще са пари, с които да си покрием дефицита, но тотално ще дисбалансира сектора и това ще има ефект върху играчите и върху правото на избор на слушане на българските граждани - да има тази пъстра палитра от радиостанции, които в момента изпълват българския радиоефир. Ние сме и отговорни играчи на този пазар.

Ако се опитаме да привлечем повече рекламни пари от дигиталния пазар през онлайн присъствието ни, ефектът би бил същият. Но там ние все пак имаме по-голяма свобода, защото голяма част от парите, които българският рекламодател инвестира в реклама, отиват зад граница - 60% от пазара се контролира от Alphabet и Facebook. Ако ние и всички създатели на дигитално съдържание по някакъв начин започнем да привличаме аудитории и предоставим продукти - съдържание и изживяване за потребители, които гравитират около Facebook и Alphabet, както и начин, по който рекламодателите да постигнат същата тази ефикасност, която тези две големи компании предоставят, то тогава част от тези пари ще си останат в България и цялата дигитална общност ще може да печели. Аз не искам да се конкурирам на дигиталния пазар с другите играчи в България, тъй като парите са много малко. Моята цел е да се конкурирам с големите играчи, защото там са истинските пари.

Каква е адекватната бюджетна субсидия за БНР според вас?

- Ако направим правилно разпределение на труда и разберем колко струва производството на програмата, тогава ще мога да дам едно точно число колко струва в сегашния му вариант истинската издръжка на БНР. Не мога да твърдя, че радиото е недофинансирано, преди да се запозная с детайлите по това как се харчат парите от държавния бюджет, които медиата получава. Защо ги харчим тези пари? Защо са подписвани тези договори? Каква е икономическата обосновка на едни или други разходи?

Трябва да се направи една реформа на начина, по който вътрешно функционира националното радио като една модерна икономическа организация. След като се запозная и видя къде са механизмите за оптимизация и подобряване на труда, тогава мога да кажа каква е истинската издръжка на радиото, защото тук виждам елементи, които са останали от социалистическо време по начина, по който се управляват процесите и функциите. Няма да стане за една нощ тази реформа, но когато знаем в дългосрочен план какъв е пътят, тогава ще е много по-лесно да излезем пред обществото и да кажем: това е нашата стратегия да оптимизираме разходите си, но за да произвеждаме обществения радиопродукт, това са средствата, от които имаме нужда.

Кои са заплахите пред общественото радио?

- Има външни и вътрешни заплахи. От външните на първо място поставям институционалната стабилност - законодателната рамка, която в момента се обсъжда. През нея трябва да се гарантира дългосрочната стабилност на БНР като институция, като обществено радио.

Журналистическата самостоятелност. Не само в България, навсякъде по света различни типове интереси проявяват претенции към журналистическата независимост. Въпросът е доколко е силна една медиа, за да устои на подобен тип натиск. Аз съм поел ангажимент, че съм гарантът на тази независимост и вътре и вън. За мен най-важното е независимостта на радиото да бъде запазена.

Другата заплаха е финансовата обезпеченост, за която говорихме, защото наистина трябва да намерим един устойчив модел на финансиране.

Конкуренцията. Не можем да си мислим, че ние като обществено радио съществуваме във вакуум. Нашите конкуренти са много по-гъвкави, адаптивни, приспособяват се по-бързо поради факта, че са по-малки и имат повече достъп до по-висок капитал. Трябва да си даваме сметка, че аудиторията ни еволюира много бързо и това е процес, който не можем да контролираме, а трябва да се адаптираме наравно с хората, които ни слушат и потребяват нашата информация. Всеки носи у себе си мобилния телефон и знаем, че там достъп до ефирно съдържание няма. Къде сме ние на това мобилно устройство и как привличаме тази аудитория, която не слуша радио по ефира? Готови ли сме да посрещнем предизвикателството на новите форми на присъствие на радиото на тези устройства?

От вътрешните предизвикателства - това е още по-доброто развитие на творческото съдържание. Създаването и реализацията на журналистиката в радиото да започнат да стават по-динамични.

Организационната структура също е предизвикателство. Има процеси и модели, които не са променяни от предишния икономически строй в България - това са неща, които създават пречки за по-гъвкавото и бързо управление в БНР.

Трудовата мотивираност и екипността в медиата. Бях неприятно изненадан да видя как екипи не си говорят помежду си. Така се създава една невидима стена в свободния приток на идеи и на различни виждания, което пък прави програмите монотонни и това се усеща и в ефир.

Дал съм обещание през първите шест месеца да направим тотална ревизия на начина, по който се формира възнаграждението в БНР, за да може да се повиши мотивацията на хората. Да имаме предвидим финансов растеж. Това са факторите, които виждам като предизвикателство, не бих ги нарекъл заплахи.

А какви са възможностите пред БНР?

- Не искам да звуча като прогноза за облачно време, тъй като радиото има невероятен потенциал като медиа. Тук работят много добри професионалисти, на които просто имам усещането, че трябва да им се даде свободата на действие, за да могат да развият пълния си потенциал. И наистина да създават едно съдържание, което да отстоява мисията ни на обществена медиа. Радиото е и важна културна институция. Проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителната си енергия обществото. Вярвам, че с идеите в концепцията ми и с усилията на всеки от екипа в радиото, ако прегърнат каузата за по-добро бъдеще, нещата наистина ще се случат.

Кои са първите ви неотложни задачи в радиото?

- Започвам с ръководния екип. Не може една организация да функционира без стабилен и визионерски ръководен екип. Хора, които да споделят вижданията ми за развитието на радиото. Дал съм си 30 дни той да бъде попълнен, след което да започнем да изпълняваме стъпка по стъпка стабилизационна програма. Стабилизиране от гледна точка на финансовото ни положение и от гледна точка на микроклимата в медиата. Говоря за цялата система на БНР. За да могат хората първо да се отърсят от страха и после да развиват пълния си потенциал за това, което искат да правят.

Вие нямате управителен съвет, който сам да сте избрал. Налага ви се да управлявате с хора, назначени от вашия предшественик. Как работите с тях? Без тяхната подкрепа ще ви бъде много трудно да извършите промените, заложени в концепцията ви?

- Да, така е. И и затова първото нещо, което исках да разбера е, дали този управителен съвет подкрепя концепцията ми за развитието на радиото. Тя е много различна от онази, зад която са застанали, преди аз да дойда. Досега срещам само подкрепа, мисля, че работим добре. В крайна сметка всички се интересуваме от едно - доброто бъдеще на националното радио. Всякакви емоции и връзки с миналото не би трябвало да влияят на общата цел.

Интервюто взе Весислава Антонова

Андон Балтаков: "БНР е важна културна институция - проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителна енергия обществото."
Изображение
Фотограф: Надежда Чипева

© 2001 – 2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Уеб разработка на Икономедиа. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.

Назад към

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 1 и 0 госта