Становището на "Фондация Нова Европа"

[predavatel]

[size=18px]Казусът Радио „Нова Европа”[/size]
От Красимир Стойков, изпълнителен директор на фондация „Радио Нова Европа”

Радио Нова Европа започна там, където завърши Радио Свободна Европа.

В продължение на повече от 50 години, Радио Свободна Европа служеше като заместител на липсата на свободни и независими медии в България, разпространявайки новини и актуални предавания на къси вълни, а в периода след падането на Берлинската стена и на УКВ в няколко от основните български градове. Тази дейност на радиото се финансираше изцяло от Американския конгрес. Това финансиране беше прекратено с решение на конгреса през януари 2004 година, което доведе да закриване на българския отдел на РСЕ/РС. През последния месец на своето съществуване, програмата на Радио Свободна Европа за България беше сведена до излъчването на кратки новини няколко пъти на ден, всички останали предавания бяха преустановени. Вестниците писаха за края на “Свободна Европа”. Точно тогава се роди Радио Нова Европа – една независима българска радиостанция, която продължи традициите на Радио Свободна Европа в България, но при изцяло нови условия. Радио Нова Европа се опита да запази същия формат, същите журналисти и същите стандарти като тези на Радио Свободна Европа, но без да има същото финансиране.

Радио Нова Европа се финансира от свободния пазар, а не от Американския конгрес.

Радио Свободна Европа изцяло се финансираше от американския конгрес и по никакъв начин не зависеше от състоянието на българския рекламен пазар. Радио Нова Европа изцяло се финансира на свободен пазарен принцип без да получава никакво институционално обществено финансиране. Радио Свободна Европа можеше да си позволи да излъчва само 6 часа програма на ден и да предоставя безвъзмездно на Класик ФМ останалото ефирно време на своите честоти без да се притеснява, че това го поставя в неравностойно положение спрямо останалите оператори на пазара. За Радио Нова Европа оперирането в условията на подобни ограничения означава съществуване в крайно неравностойно положение в надпреварата за повече слушатели и повече реклами, от които зависи финансовото оцеляване на всяка независима медиа. Радио Свободна Европа беше привилегирован оператор заради независимия и гарантиран характер на своето финансиране. Радио Нова Европа е оператор в неравностойно положение, заради наследените ограничения върху програмното и рекламното време, с които разполага. Това, което беше възможно за Радио Свободна Европа в условията на осигурено от американския конгрес финансиране, се оказа изключително трудно за една независима българска радиостанция, оперираща на свободния медиен пазар, каквато е РНЕ.

Радио Нова Европа е поставено в неравностойно положение спрямо основните си конкуренти на пазара

Радио Нова Европа е медиа в неравностойно положение. Радиото има три пъти по-малко ефирно време на ден (само 8 часа) и два пъти по-малко рекламно време на час от своите основни конкуренти. Наред с това, Радио Свободна Европа и Радио Нова Европа имат неотменим ангажимент към още една радиостанция с важна обществена функция и подчертано нетърговски характер – Класик ФМ.
От 1994 година насам, Класик ФМ радио има практически неотменим договор с Радио Свободна Европа (Радио Нова Европа), който му дава право да използва напълно безвъзмездно честотите на Радио Нова Европа. Това право се простира до изтичането на сегашните лицензи на радиото и при всяко тяхно следващо подновяване.

Могат ли да съществуват две радиостанции на една честота?

Отговорът на този въпрос е твърдо “НЕ”. Съществуването на едни и същи честоти на две радиостанции с различен профил, различен мениджмънт, различни рекламни и програмни политики неизбежно води до взаимно блокиране и до практическото унищожаване на едната от тях. От програмна и рекламна гледна точка, съжителството на две радиостанции на една и съща честота е пагубно. Радио Нова Европа “таргетира” политически и икономически активните българи, но в огромното си мнозинство те не са слушатели на класическата музика. Така в крайна сметка радиото се слуша само от онези активни българи, които слушат класическа музика, а това е твърде малък сегмент от пазара. В същото време форматът на Радио Нова Европа “all-news-all-talk” е значително по-скъп от специализирания музикален формат на Класик ФМ. В резултат, Класик ФМ може да си позволи да продава на многократно по-ниски цени своето рекламно време от това на Радио Нова Европа. Така се получава абсурдната ситуация на една и съща честота да има две рекламни тарифи. Така например, минута рекламно време в 6,55 часа, която се продава от Класик ФМ, струва десетократно по-малко от минута рекламно време в 7,05 часа, когато се продава рекламното време на Радио Нова Европа. Затова, за да оцелее, радиото трябва да се промени.

Промяна в съответствие с реалностите на българския медиен пазар

24-часовият формат е задължително условие за устойчивото развитие на всяка независима радиостанция в България и Радио Нова Европа не прави изключение. Без 24-часова програма, Радио Нова Европа е обречено. За да се постигне това обаче, Радио Нова Европа се нуждае от съгласието на Класик ФМ. Двете радиостанции имат 12-годишно партньорство и са обвързани с лицензии и договори така, че са обречени да останат партньори. Търсенето на равнопоставено положение спрямо останалите участници на пазара е друго важно условие за развитие на всяка медиа и Радио Нова Европа има легитимното право да настоява за това. За съжаление в момента независимите обществени медии в България са дискриминирани и Радио Нова Европа е една от жертвите на тази регулаторна дискриминация.

Има ли място за обществени медии в България?

България има нужда от обществени медии, но законодателството не създава условия, които да подкрепят тяхното съществуване. С изключение на националните обществени медии, които получават субсидия от държавния бюджет, независимите обществени медии на българския пазар са поставени в неравностойно положение спрямо останалите участници на пазара. Те по правило имат по-големи програмни задължения и по-малки възможности за финансиране. Това ги обрича на трудно и дори невъзможно съществуване. Ето защо тенденцията за превръщане на обществени оператори в търговски не бива да учудва никого. Това е резултат от средата, чиито недостатъци не могат да се компенсират с добър мениджмънт и нестандартни решения. Пълна илюзия е да се мисли, че може да съществуват обществени медии без обществено финансиране. Ако това беше възможно, ББС отдавна да се е отказало от общественото си финансиране и да разчита само на приходите си от реклама. Дори обаче за добре управлявана професионална медиа с традиции като ББС, която оперира на голям и богат пазар, съществуването без обществено финансиране е невъзможно. Ако българското общество иска да има независими обществени медии, декларациите в тяхна подкрепа няма да помогнат. Това, което наистина ще помогне, е наличието на законодателно уредени и влезли в сила възможности за обществено финансиране на обществените програми на медиите. В противен случай независимите обществени медии ще продължат да имат статут на медии в неравностойно положение, които непрекъснато ще кръжат около дилемата да се променят или да изчезнат.

[dhaa]

Подкрепям твърдо радио Нова Европа.

[Anonymous]

с ТЯХ и БЕЗ ТЯХ - ЕДНА И СЪЩА!!! Не виждам нещо полезно от съществуването на радио, което те отвръщава да го слушаш!!! :

[ЖОРО]

ДА ГО МАХАТ САМО ЗАХАБЯВАТ ЧЕСТОТАТА

[Anonymous]

Рок не слушам и Z Rock не ме интересува...

[наско-бургас]

Има необходимост от об6тествено радио Нова европа за да се 4ува разли4но мнение,преди 10 ноември ги заглу6аваха,а сега ги спират.До кога така.