Медийният плурализъм и концентрацията в сектора на
електронните медии обсъдиха днес експерти по инициатива на
Българския хелзинкски комитет.
Ясно е, че има проблем и той е свързан с изчезването на
малките играчи, които са реалните носители на плурализма, каза
Георги Лозанов, председател на Българската медийна коалиция
/БМК/. За пример той даде радио "Нова Европа" и телевизия "Ден".
Според Лозанов едно от решенията на проблема е граждански
натиск, който засега липсва, защото гражданското общество е в
маргинална позиция. БМК предлага в медийния закон да влязат
текстове, свързани с концентрацията в медиите.
Окрупняването в медийния сектор е естествен процес, въпреки
че никой от търговските оператори в България нямал лиценз, който
да гарантира монопола му на пазара, обясниха експерти от СЕМ.
От Центъра за развитие на медиите посочиха, че общественият
дебат по темата е изкривен. Като доказателство беше добавено, че
само 7-8 на сто от съдържанието на медиите през последния месец
не е свързано с "Big brother" или "Мюзик айдъл".
За конгломерати в медиите се говори по вторични белези, без
конкретни доказателства, каза председателят на парламентарната
медийна комисия Иво Атанасов. Когато собствениците не са ясни,
се питам кой влияе, добави той. Атанасов смята, че няма
политическа сила, която да има възможността да раздава лицензни
честоти.
На дискусията беше представена новата книга на Български
хелзинкски комитет "Как и защо спря радио "Нова Европа",
съдържаща документални свидетелства.
Неясна собственост в медиите
Неясна собственост в медиите
Липсата на прозрачност кои са действителните собственици на електронните медии в България води до концентрация в сектора. Около тази теза се обединиха участниците в кръгла маса, организирана от Българския хелзинкски комитет. "В момента се извършва предцифрова хигиенизация на медийното пространство, чиято цел е дори когато технологично стане възможно съществуването на много медии, такива да няма", каза председателят на Българската медийна коалиция Георги Лозанов.
Повечето участници в дискусията свързаха медийната концентрация с рекламния бос Красимир Гергов, който според тях е собственик в сянка на няколко радиостанции, кабелни и ефирни телевизионни оператори. "Сега предстои решение за отнемането на лиценза на радио Би Би Си и той най-вероятно ще бъде даден на "Радиокомпания Си Джей", за която всички знаят, че е на Гергов", твърди адвокат Свилен Овчаров.
Въпреки че като резултат от дискусията беше решено да се предложат промени в Закона за радио и телевизия, които да регламентират ясна собственост, според участници в дебата и това няма да реши проблемите, защото медии може да се придобиват чрез подставени лица.
Знаят ли зрителите кой е собственик на най-голямата частна национална телевизия – бТВ? Подозират ли зрителите, че има връзка в собствеността на тази телевизия, на още няколко кабелни канала и на четири радиостанции? А знаят ли те, че собствеността в изброените електронни медии е свързана много тясно с един от основните играчи на рекламния пазар у нас?
На пръв поглед въпросите изглеждат излишни – ако тази собственост не е монополна, тоест, ако тя държи по-малко от 35% от пазара на електронните медии, няма проблем. Поне от гледна точка на закона. Ако тече процес на концентрация в електронния медиен пазар, той очевидно е закономерен и вероятно ще е в полза на потребителя на медийния продукт, защото по-големите финансови възможности ще повишат качеството на продукта.
Така ли е? Само положително ли се отразява концентрацията на собственост на предлагания продукт? И защо този, който е подозиран за собственик на конгломерата от телевизии, радиа и рекламни услуги, не излиза на светло? И не диктува ли той какъв продукт да се предлага на потребителя – например само семейни сериали, стари филми, ТВ игри, патриотични инициативи като “Не сте сами” или документалистика, тип “По следите на древните българи”.
На подобни въпроси се опита да отговори проведена във вторник дискусия за състоянието на електронните медии, собствеността им и продуктът, който те предлагат, организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК) с участието на Българската медийна коалиция, Центъра за развитие на медиите, на регулаторния орган СЕМ и на електронни медии и кабелни оператори.
Дискусията се опита да отговори дали неясната собственост не убива медийното многообразие, излаганите позиции, гледните точки и проблематиката, които засягат пряко състоянието на гражданското общество у нас.
Какво на практика става, ако наистина бТВ, няколко кабелни канала и четири радиа с добър аудиторен дял имат един и същи собственик и ако той държи и пийпълметрична агенция плюс цялата доставка на реклама? Какви са последиците от такъв конгломерат?
Според юриста от БХК Свилен Овчаров те в момента се виждат с просто около:
Първо. Принадлежащите към конгломерата медии правят промоции една на друга на филми или предавания – например бНВ рекламира филмите по канал “Фокс крайм”, “Фокс лайф” или “Джи Ти Ви”, по трите канала пък рекламират “Мюзик айдъл”, която тече по бТВ, едновременно тече реклама на радио Зи рок”, или Ен Джой”. И обратното.
Второ. Придобиването на национална телевизия носи преимуществото да получиш франчайзинговите права на световна медия, каквато е Нюз корпорейшън на Рупърт Мърдок. Тогава купуваш изгодно нейни филми, лицензи за игри, спазваш изискването на медията за процент “добри новини” в новинарските емисии.
Трето. Закупуваш фирми и сериали, които се прехвърлят на кабелните канали, принадлежащи към конгломерата.
Четвърто. Ти доставяш рекламата чрез агенциите си, а чрез пийпълметричното наблюдение осигуряваш “най-високия рейтинг” за медията си.
Комерсиализацията на медиите е завършена и съдържанието на програмите се определя от интереса на собственика, не от интереса на обществото. В тази ситуация повечето от останалите играчи на медийния пазар не могат да издържат и продават собствеността си върху съответната медия.
На дискусията бе посочено и името на предполагаемия, но трудно доказуем собственик на конгломерата – рекламният бос Красимир Гергов. Цялата медийна общност знае, че той държи бТВ и изброените канали и радиа, но формално те са собственост на офшорни компании (Болкан нюз корпорейшън) или свързани лица. Впрочем участието на Гергов в някакъв рекламен форум бе широко отразено в централната вечерна новинарска емисия на националната телевизия бТВ в понеделник.
От законова гледна точка няма нарушение, както каза Георги Лозанов от Българската медийна коалиция. А и със сигурност няма монополно положение на пазара, защото кръгът “Гергов” държи под 35% от медийния пазар.
Защо изчезват обществените медии?
Според закона електронните медии могат да бъдат търговски и обществени, като разликата между двете е в разрешеното рекламно време и в регламентирания минимален обем на новини и публицистика в обществените. Логично, инвестирането в обществени електронни медии е непривлекателно от търговска гледна точка, защото възвращаемостта е нищожна. Това е причината те да търсят начини да увеличат рекламата по законен или обиколен начин. Така телевизии като новинарската “Европа” или пловдивската “Евроком БГ” са принудени да включват “ТВ маркет” или други рекламни пакети, които от своя страна им налагат кабелните оператори, или да искат от СЕМ промяна в лиценза от обществен в търговски.
Ние оставаме обществена телевизия, въпреки че по лиценз вече не сме такава, заяви на дискусията директорът на “Евроком БГ” Евгени Тодоров, който припомни тежката битка на телевизията за оцеляване.
Съдбата на радио “Нова Европа” – пример за края на обществено радио
Драмата на радио “Нова Европа”, на честотата на което се излъчва радио “Зи рок”, е пример за съдбата на обществена медия, която не намери финансиране и бе заменена със значително по-комерсиална форма. От СЕМ припомниха, че лицензът на “Зи рок” е за обществено радио, но не обясниха какво е общественото в музикалното радио, като формално задължителното време за новини и публицистика е свито драстично чрез формално увеличаване на часовете на излъчване – от 18 на “Нова Европа” – на 24 часа – на “Зи рок”.
Има някакви надежди, че общественият елемент в радиото ще намери нови форми на изяви, например в предаването по радиото на Буги Барабата има дискусии с интерес за обществото, коментира Лозанов.
източници: в. Дневник, Yvox.net
Повечето участници в дискусията свързаха медийната концентрация с рекламния бос Красимир Гергов, който според тях е собственик в сянка на няколко радиостанции, кабелни и ефирни телевизионни оператори. "Сега предстои решение за отнемането на лиценза на радио Би Би Си и той най-вероятно ще бъде даден на "Радиокомпания Си Джей", за която всички знаят, че е на Гергов", твърди адвокат Свилен Овчаров.
Въпреки че като резултат от дискусията беше решено да се предложат промени в Закона за радио и телевизия, които да регламентират ясна собственост, според участници в дебата и това няма да реши проблемите, защото медии може да се придобиват чрез подставени лица.
Знаят ли зрителите кой е собственик на най-голямата частна национална телевизия – бТВ? Подозират ли зрителите, че има връзка в собствеността на тази телевизия, на още няколко кабелни канала и на четири радиостанции? А знаят ли те, че собствеността в изброените електронни медии е свързана много тясно с един от основните играчи на рекламния пазар у нас?
На пръв поглед въпросите изглеждат излишни – ако тази собственост не е монополна, тоест, ако тя държи по-малко от 35% от пазара на електронните медии, няма проблем. Поне от гледна точка на закона. Ако тече процес на концентрация в електронния медиен пазар, той очевидно е закономерен и вероятно ще е в полза на потребителя на медийния продукт, защото по-големите финансови възможности ще повишат качеството на продукта.
Така ли е? Само положително ли се отразява концентрацията на собственост на предлагания продукт? И защо този, който е подозиран за собственик на конгломерата от телевизии, радиа и рекламни услуги, не излиза на светло? И не диктува ли той какъв продукт да се предлага на потребителя – например само семейни сериали, стари филми, ТВ игри, патриотични инициативи като “Не сте сами” или документалистика, тип “По следите на древните българи”.
На подобни въпроси се опита да отговори проведена във вторник дискусия за състоянието на електронните медии, собствеността им и продуктът, който те предлагат, организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК) с участието на Българската медийна коалиция, Центъра за развитие на медиите, на регулаторния орган СЕМ и на електронни медии и кабелни оператори.
Дискусията се опита да отговори дали неясната собственост не убива медийното многообразие, излаганите позиции, гледните точки и проблематиката, които засягат пряко състоянието на гражданското общество у нас.
Какво на практика става, ако наистина бТВ, няколко кабелни канала и четири радиа с добър аудиторен дял имат един и същи собственик и ако той държи и пийпълметрична агенция плюс цялата доставка на реклама? Какви са последиците от такъв конгломерат?
Според юриста от БХК Свилен Овчаров те в момента се виждат с просто около:
Първо. Принадлежащите към конгломерата медии правят промоции една на друга на филми или предавания – например бНВ рекламира филмите по канал “Фокс крайм”, “Фокс лайф” или “Джи Ти Ви”, по трите канала пък рекламират “Мюзик айдъл”, която тече по бТВ, едновременно тече реклама на радио Зи рок”, или Ен Джой”. И обратното.
Второ. Придобиването на национална телевизия носи преимуществото да получиш франчайзинговите права на световна медия, каквато е Нюз корпорейшън на Рупърт Мърдок. Тогава купуваш изгодно нейни филми, лицензи за игри, спазваш изискването на медията за процент “добри новини” в новинарските емисии.
Трето. Закупуваш фирми и сериали, които се прехвърлят на кабелните канали, принадлежащи към конгломерата.
Четвърто. Ти доставяш рекламата чрез агенциите си, а чрез пийпълметричното наблюдение осигуряваш “най-високия рейтинг” за медията си.
Комерсиализацията на медиите е завършена и съдържанието на програмите се определя от интереса на собственика, не от интереса на обществото. В тази ситуация повечето от останалите играчи на медийния пазар не могат да издържат и продават собствеността си върху съответната медия.
На дискусията бе посочено и името на предполагаемия, но трудно доказуем собственик на конгломерата – рекламният бос Красимир Гергов. Цялата медийна общност знае, че той държи бТВ и изброените канали и радиа, но формално те са собственост на офшорни компании (Болкан нюз корпорейшън) или свързани лица. Впрочем участието на Гергов в някакъв рекламен форум бе широко отразено в централната вечерна новинарска емисия на националната телевизия бТВ в понеделник.
От законова гледна точка няма нарушение, както каза Георги Лозанов от Българската медийна коалиция. А и със сигурност няма монополно положение на пазара, защото кръгът “Гергов” държи под 35% от медийния пазар.
Защо изчезват обществените медии?
Според закона електронните медии могат да бъдат търговски и обществени, като разликата между двете е в разрешеното рекламно време и в регламентирания минимален обем на новини и публицистика в обществените. Логично, инвестирането в обществени електронни медии е непривлекателно от търговска гледна точка, защото възвращаемостта е нищожна. Това е причината те да търсят начини да увеличат рекламата по законен или обиколен начин. Така телевизии като новинарската “Европа” или пловдивската “Евроком БГ” са принудени да включват “ТВ маркет” или други рекламни пакети, които от своя страна им налагат кабелните оператори, или да искат от СЕМ промяна в лиценза от обществен в търговски.
Ние оставаме обществена телевизия, въпреки че по лиценз вече не сме такава, заяви на дискусията директорът на “Евроком БГ” Евгени Тодоров, който припомни тежката битка на телевизията за оцеляване.
Съдбата на радио “Нова Европа” – пример за края на обществено радио
Драмата на радио “Нова Европа”, на честотата на което се излъчва радио “Зи рок”, е пример за съдбата на обществена медия, която не намери финансиране и бе заменена със значително по-комерсиална форма. От СЕМ припомниха, че лицензът на “Зи рок” е за обществено радио, но не обясниха какво е общественото в музикалното радио, като формално задължителното време за новини и публицистика е свито драстично чрез формално увеличаване на часовете на излъчване – от 18 на “Нова Европа” – на 24 часа – на “Зи рок”.
Има някакви надежди, че общественият елемент в радиото ще намери нови форми на изяви, например в предаването по радиото на Буги Барабата има дискусии с интерес за обществото, коментира Лозанов.
източници: в. Дневник, Yvox.net
-
RADIO
- 500+
- Мнения: 683
- Регистриран на: 24 Мар 2005, 02:15
- Местоположение: To The Moon And Back
- Обратна връзка:
Осветяват истинските собственици на медии
Осветяват истинските собственици на медии
в ."ДНЕВЕН ТРУД"
До седмица кабинетът трябва да одобри новия Национален честотен цифров план за телевизиите. Това обяви вчера шефът на парламентарната комисия по медии Иво Атанасов. Предстоели и промени в закона за радиото и телевизията, които да регулират цифровизацията. Той участва в дискусия за плурализма и концентрацията на собственост в електронните медии, организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Промени в закона за радиото и телевизията, от които да стане ясно кои са реалните собственици на електронни медии, поискаха журналисти и експерти на форума. "Свидетели сме на окрупняване на собствеността в електронните медии и те започват да се ръководят от огромен конгломерат", каза адвокат Свилен Овчаров от БХК. Според него едни и същи хора държат около 60-70% от електронния медиен пазар, което унищожава плурализма.
Законът пък унищожавал обществените медии, защото позволявал по-малко реклама в тях, отколкото в медиите търговски оператори.
в ."ДНЕВЕН ТРУД"
До седмица кабинетът трябва да одобри новия Национален честотен цифров план за телевизиите. Това обяви вчера шефът на парламентарната комисия по медии Иво Атанасов. Предстоели и промени в закона за радиото и телевизията, които да регулират цифровизацията. Той участва в дискусия за плурализма и концентрацията на собственост в електронните медии, организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Промени в закона за радиото и телевизията, от които да стане ясно кои са реалните собственици на електронни медии, поискаха журналисти и експерти на форума. "Свидетели сме на окрупняване на собствеността в електронните медии и те започват да се ръководят от огромен конгломерат", каза адвокат Свилен Овчаров от БХК. Според него едни и същи хора държат около 60-70% от електронния медиен пазар, което унищожава плурализма.
Законът пък унищожавал обществените медии, защото позволявал по-малко реклама в тях, отколкото в медиите търговски оператори.
Дебат-медии-още.
Електронното издание на в. "Дневник" съобщава, че в България се извършва недопустима и незаконна концентрация на медии в ръцете на няколко души, сред които е бизнесменът и собственик на рекламна агенция Красимир Гергов. Изданието цитира Българския хелзинкски комитет, според който липсата на прозрачност за действителните собственици на електронните медии в страната води до концентрация в сектора. Председателят на Българската медийна коалиция Георги Лозанов е заявил по време на дискусия за бъдещето на българските медии, че в момента се извършва разчистване, за да бъдат ликвидирани повечето от тях. Участниците в дискусията са свързали медийната концентрация с рекламния бос Красимир Гергов, който според тях е собственик в сянка на няколко радиостанции, кабелни и ефирни телевизионни оператори. "Сега предстои решение за отнемането на лиценза на радио Би Би Си и той най-вероятно ще бъде даден на "Радиокомпания Си Джей", за която всички знаят, че е на Гергов", твърди адвокат Свилен Овчаров. Въпреки че като резултат от дискусията беше решено да се предложат промени в Закона за радио и телевизия, които да регламентират ясна собственост, според участници в дебата и това няма да реши проблемите, защото медии може да се придобиват чрез подставени лица, съобщава електронното издание.
---
източник: http://kafene.net/news.html
---
източник: http://kafene.net/news.html
-
UGLY_BOY
Re: Дебат-медии-още.
Добре, че решиха най-накрая да направят нещо свястно. Че горките хорица не знаят, че като прехвърлят канала не попадат на конкурентна медия, а на медия на същия собственик. 
Re: Неясна собственост в медиите
Ами то за никого не е тайна, че рекламни агенции работят за телевизиите и радиостанциите на Гергов, изкарват бТВ винаги номер едно, независимо дали има профилактика на предавателите в дадения период на мониторинг, независимо дали в това време по Нова има Биг Брадър или по БНТ има мач от Световното в Германия.
Отвсякъде си личи, че са свързани някои медии.
По радиата Класик ФМ, Джаз ФМ, ЕнДжой и ЗиРок постоянно вървят реклами на сериали, филми, Мюзик айдъл и др. предавания, излъчвани по bTV, GTV & Fox Life и Fox Crime. По въпросните телевизии пък има реклами на ЕнДжой, ЗиРок и концерти, организирани от Джаз ФМ или Класик ФМ, рекламират и списанията на Гергов "Наш дом", "По-здрави" и т.н.
Бившето радио НЕТ рекламираше филми и сериали на бТВ, въпросните списания и т.н, а когато радио НЕТ стартираше, по бТВ на всеки рекламен блок се излъчваше спота за новото радио НЕТ с честотата за София и останалите честоти на Джаз ФМ в страната.
Сега и радиото на 93.9 в София е към същата компания. А по-горе чета, че и на ББС честотата ще им я дават. И какво стана? 6 радиостанции, 4 телевизии, 3 списания, рекламни агенции и т.н. , контролирани от един и същи човек.
Отвсякъде си личи, че са свързани някои медии.
По радиата Класик ФМ, Джаз ФМ, ЕнДжой и ЗиРок постоянно вървят реклами на сериали, филми, Мюзик айдъл и др. предавания, излъчвани по bTV, GTV & Fox Life и Fox Crime. По въпросните телевизии пък има реклами на ЕнДжой, ЗиРок и концерти, организирани от Джаз ФМ или Класик ФМ, рекламират и списанията на Гергов "Наш дом", "По-здрави" и т.н.
Бившето радио НЕТ рекламираше филми и сериали на бТВ, въпросните списания и т.н, а когато радио НЕТ стартираше, по бТВ на всеки рекламен блок се излъчваше спота за новото радио НЕТ с честотата за София и останалите честоти на Джаз ФМ в страната.
Сега и радиото на 93.9 в София е към същата компания. А по-горе чета, че и на ББС честотата ще им я дават. И какво стана? 6 радиостанции, 4 телевизии, 3 списания, рекламни агенции и т.н. , контролирани от един и същи човек.
Последно промяна от TRT на 23 Апр 2007, 13:06, променено общо 1 път.
Re: Неясна собственост в медиите
Нищо ново - нещата си остават същите у нас, каквито си бяха, преди определена група хора се разпореждаше с държавната собственост като със своя, сега същите тези хора или техните наследници или представители само си преписаха тази собственост на свое име.
Но дори и да имаше нови играчи в медиите, те ще имат същия мироглед и начин на мислене като другите и затова пак няма да има конкуренция и качеството ще бъде същото. Просто повечето хора тук с пари имат еднакво мислене за бизнеса, ако изобщо имат такова. А и народа си мълчи и дори подкрепя това.
Но дори и да имаше нови играчи в медиите, те ще имат същия мироглед и начин на мислене като другите и затова пак няма да има конкуренция и качеството ще бъде същото. Просто повечето хора тук с пари имат еднакво мислене за бизнеса, ако изобщо имат такова. А и народа си мълчи и дори подкрепя това.
Re: Неясна собственост в медиите
и какво стана? 6 радиа в София на Гергов, 7 радиа на Communicorp, 4 на SBS, 3 на Стрижлев, 3 на БНР, 2 на Р.Радев, и още няколко, които не са частни: BBC, RFI, DW, Алма Матер...
-
prassyo
- 500+
- Мнения: 778
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 11:48
- Местоположение: София
- Been thanked: 89 times
Re: Неясна собственост в медиите
Тези на Стрижлев вече не са 3TRT написа: и какво стана? 6 радиа в София на Гергов, 7 радиа на Communicorp, 4 на SBS, 3 на Стрижлев, 3 на БНР, 2 на Р.Радев, и още няколко, които не са частни: BBC, RFI, DW, Алма Матер...
Re: Неясна собственост в медиите
Пунчев-Стрижлев.
ФМ+, Фреш, МиЛа Голд
(като Пунчев се отказа от ФМ+, отивал в чужбина да живее)
ФМ+, Фреш, МиЛа Голд
(като Пунчев се отказа от ФМ+, отивал в чужбина да живее)
-
prassyo
- 500+
- Мнения: 778
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 11:48
- Местоположение: София
- Been thanked: 89 times
Re: Неясна собственост в медиите
Да де, но вече едно от тези горе е с нов собственик, скоро ще се раздуе...B-92 написа: Пунчев-Стрижлев.
ФМ+, Фреш, МиЛа Голд
(като Пунчев се отказа от ФМ+, отивал в чужбина да живее)
-
geno vatanas
- 100+
- Мнения: 144
- Регистриран на: 15 Дек 2006, 13:33
