БНТ отново без легитимен генерален директор
Сагата около избора на генерален директор на БНТ получи нов обрат. Или по-точно се върна в изходната точка. В свое решение от Административният съд – София Област – Седми състав определи като нищожни решенията на Съвета за електронни медии за прекратяване на предишната процедура за избор на генерален директор на БНТ от 2022 г. и решението за насрочване на нов конкурс на 15 юли тази година.
С определение от 1 август 2025 г. (по административно дело №815/2025г.) Административен съд София област (АССО) обяви за нищожно разпореждането на Съвета за електронни медии за предварително изпълнение на решението за нов конкурс за генерален директор на Българската национална телевизия.
Също, с определение от този ден (по административно дело №814/2025 г.) АССО, отмени като незаконосъобразно разпореждането на СЕМ за предварителното изпълнение на решението за прекратяване на конкурса от 2022 г. за избор на генерален директор на БНТ. Съдът не приема и искането на СЕМ за отзоваване на съдията Марияна Лазарова-Кабакчиева.
Аргументите на регулатора и за двете разпореждания от заседанието на 15 юли 2025 г. бяха идентични: да се защитят особено важни държавни и обществени интереси; опасност, че изпълнението на решението може да бъде затруднено, да се обезпечи възложената от закона на БНТ обществена мисия.
Според съдебният състав „е недопустимо да се противопоставя конституционно признатото право на защита на гражданите на законовото понятие „особено важни държавни или обществени интереси“. Очевидно, че целта на разпореденото предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата, започнала през 2022 г. за избор на генерален директор на БНТ, е нелегитимна, а именно – да се прегради пътя за упражняване на правото на защита на участниците в конкурса чрез евентуално обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса.“
По-нататък, в мотивите си съдът продължава: „Несъстоятелни са доводите на СЕМ, че продължителното съдебно оспорване е довело до над 3 години инстуционален застой, през който БНТ се управлява в условията на изтекъл мандат, тъй като именно Съветът не е упражнил правомощията си – да избере временен генерален директор, нито да изпълни влязлото в сила преди повече от 2 години съдебно решение. … Иначе казано, не може неизпълнението на правомощията от страна на СЕМ да е основание за допускане на предварително изпълнение на актове на СЕМ.“
Според съда „безспорно е, че неспазването на законите от страна на административния орган – регулатор на значими обществени отношения – винаги представлява заплаха за държавния и обществен интерес, тъй като нарушава конституционно закрепеният принцип на правовата държава… разпоредбата на чл.4, ал.1 от Конституциато на Република България не е отменена и „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната“.
Решението за обявения нов конкурс, съгласно мотивите на съда, не е индивидуален административен акт според Административно-процесуалния кодекс, а е междинен и подготвителен акт и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, разпореждането за предварително изпълнение на такъв акт е нищожно.
И двете определения подлежат на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването им на страните.
Делата са образувани по жалби на юристката Ирина Величкова, в качеството й на участник в конкурса.
Жалби са подали също и Емил Кошлуков и Сашо Йовков, но техните дела са „без движение“.
От констатациите на съда излиза, че медийният регулатор в своите действия е допускал законово уязвими действия, а също процедурни решения, които могат да влияят върху качеството на избора на генерални директори на двете обществени медии. А това е едно от основните задължения на регулатора. Например, процедурата за избор на генерални директори на БНР и БНТ не е променяна по същество от 2016 г., когато са понижени изискванията за кандидатите за генерални директори, свързани с професионални качества и трудов стаж, както и обвързаност с медийния сектор. По този начин излиза, че са оценявани не самите кандидати, а концепциите им. Казано иначе, концепцията може да дойде отвън, а избраният да не може да я изпълни отвътре поради липса на опит и качества, т.е. професионална несъстоятелност. Илюстрацията на проблема са серията несполучливи избори на генерални директори на БНР, завършили със скандали, безпрецедентни прекъсвания на програми, оставки, обжалвания. Както и също безпрецедентния факт, че един от участниците в конкурса от 2022 г., в случая Емил Кошлуков, е управлявал почти още един мандат, вместо да бъде посочен временно изпълняващ длъжността. Всичко това без СЕМ да носи някаква отговорност. Част от проблемите около избора логично са пренесени и при избора на управителни съвети на БНР и БНТ, които също се утвърждават от медийния регулатор.
Разбира се, несправедливо би било нещата да се прехвърлят на гърба на сегашния състав на регулатора, в който обаче също няма представители, които да имат мениджърски опит от управлението на обществените медии. През годините в органа са работили различни екзотични фигури, включително и с аграрно образование от филиали на учебни заведения. Последните две формации са изцяло в женски състав, което също изглежда странно и недопустимо от гледна точка на европейските изисквания за равнопоставеност на половете.
Източник: https://obache.bg/28163/bnt-otnovo-bez- ... -direktor/