Означенията Брашов, Москва и прочие се отнасят за дълги вълни. Градовете над СВ скалата (Щутгарт, Франкфурт, Виена, Сараево) се отнасят за средновълновия обхват. Всяка държава си има свои фиксирани честоти в гореспоменатите два обхвата, които са координирани на конференциите в Копенхаген (1948) и Женева (1975 година) и се спазват (с малки изключения) до ден днешен. Интересен факт е, че Женевската конвенция е била предвидена да бъде в сила до 1989 година, но продължава да бъде валидна и днес. В обхвата на късите вълни не са отбелязани градове, тъй като честотите не са фиксирани и се сменят често: обикновено на четвърт, половин или на кръглия час, както и в различните сезони: първо, за да се избегнат смущения от съседни станции и второ, за да се използват максимално добре условията на прохождението. Така например вечер се излъчват главно емисии на 49, 41 и 31 метра, докато денем станциите са по-активни на обхватите от 13 до 19 метра.
Мой приятел от Македония също твърди, че Радио Скопие е излъчвало на къси вълни. Това е възможно, но в различни издания на World Radio and TV Handbook и Passport to World Band Radio от 1982 година насам не откривам подобна информация, така че за момента нямам доказателство за това. Преди време бях намерил архивен запис с анонс на Радио Скопие, в който спикерът казва нещо от сорта на: "слушайте Радио Скопие на в обхвата на средните и късите вълни", но не се анонсираха никакви честоти.
Въпреки всичко, колкото и да ви учудва това, Радио Скопие излъчва на къси вълни. Третият хармоник на предавателя в Овче Поле (3 x 810 = 2430 kHz) се чува почти денонощно в България при наличието на добър приемник и антена.
само от къде и с която мощност не знам
